bgfolklore.bulboard.com

През последните години започнаха да се появяват много клубове по народни танци за любитили. Това отначало страшно ме зарадва, защото преди наистина се чувстваше липсата на места, където, можеха да се учат и играят хора, без хореографии. Повечето знаят, че живея в Берлин и там има може би 4-5 групи за балкански народни танци, които се събират всяка седмица и поне 3,4 часа се играе на воля. Срам не срам трябва да си призная, че и аз съм научаила доста хора от немците. А като се върнех в България все нямаше къде да играя, та тази нова тенденция с клубовете отначало направо ми се струваше като светъл лъч. Сега обаче все повече се разочаровам от нивото на групите и то не на участниците, ясно е, че всички са аматьори и сега се учат, а от преподавателите. Посетих може би 4, 5 групи в София и двете в родното ми Хасково и навсякъде танцуването или събирането беше превърнато почти в час по гимнастика: 30 мин загрявка: екзерсис, 30 мин се учат 3, 4 хорца, повтарят се две и айде чао. Къде остава забавата, играта...не знам. Другият още по-фрапантен момент: уж автентичните хора, съвсем не ми изглеждаха автентични, че едно хоро има много варианти и фигури и че всяко село си го играе "башка" ми е ясно, но когато хорото е напаснато на записа на инструментала, който използва хореографът, някак си се разминава с моите представи за автентичност (и пак повтарям аз съвсем не съм радикален екстремист в това отношение). И така стигаме и до подбраната музика: до едно 50% ала Бяла роза. Не знам това стремеж на въпросните хореографи преподаватели да бъдат модерни ли е или просто лош вкус или отново опираме до това който плаща, той поръчва музиката.
Вече се организират и празници на хорото, срещи на клубовете от цялата страна. В www.horo.bg има записи от последното такова събитие в Албена. Обърнете внимание на следния запис http://www.horo.bg/index.php?menunode=9 ... ialid=1543 и особено на последното хоро, по-точно музика.
Пак казвам, че самият факт, че толкова много хоро отново откриват народните хора за себе си, страшно ме радва, въпросът ми е каква е според вас задачата и ролята на преподавателите тук.

Адмирирам това ново течение.. Много е важно, че хората преоткриват народните танци и това ги запалва и музиката да слушат и песните. Това е според мен като възраждане на народното. Просто нуждата за духовна храна кара тези клубове да никнат като гъбки. Лично аз започнах да танцувам в такъв клуб. При един колега на майка ми. И съм му много благодарен за всичко. Казва се Георги Колев. Клубът е в Тракийско дружество. до тук с рекламите.
Относно малкото време за играене, и екзерсиса. Екзерсиса е нещо много важно и даже 30 мин е малко.., но за любителите е достатъчно. Все пак да не забравяме, че ръководителя определя колко време и какво ще се учи и как ще се учи. Ако човекът е харизматичен и увлича хората.. става купона.., но то и от хората си зависи. При горепоменатата школа.. купонът става винаги.. особенно като се отиде на кръчмичка .., но си зависи от хората и самия преподавател.
За автентичните хорца.. Мисля, че много се спекулира с този автентичен фолклор както се казва направо от извора, а и относно модификациите на хората според мелодия и въобще измислянето на нови комбинации.. Ако се замислиш (обръщам се към теб лале, защото ти поде въпроса), трябва и професионалните ансамбли да обвиниш, че не играят автентичните стъпки точно както в "Горно чокурово". Да не си мислиш, че в едно село има точно определени стъпки и всички цял живот от как се родили и го играят точно така, защото така е правилото. Напротив, навремето в селата на мегдана, като са се събирали цялото село и са се хващали всички на хорото.. в момент на въодошевление някой е излизал от пред и е импровизирал.. един вид е ставал някак естествено солист.. и в този ред на мисли излиза, че импровизацията му, изиграване на нещо ново, плод на вдъхновение е различно от автентичното!?.. Искам да кажа, че няма нищо лошо по различен поглед.. нещо ново да се добави в дадена мелодия, нова комбинациика от класическите стъпки на дадено хоро. Все пак класическите стъпки са си класически, те са просто основата, над която се надгражда. И пак в този ред на мисли отделният хореограф може да сложи нещо от себе си и да го промени и може да излиза нещо гениално.., а може и нищо да не излезе, но принципно така според мен стоят нещата..
Има и един друг момент, че има хореографи, които просто нямат способноста и знанието да го покаже основното и да не може да вложи нещо от себе си тогава опира до смесване на фолклорните области. Пример: играеш тракийска ръченица.. и започва така наречената "чалгия" когато музикантът се вдъхновява и вдига темпото, и градоса на настроението се покачва.. тогава, ако даденият преподавател няма нужните знания той примерно може да допре до шопската ръченица.. и понеже е малко по ефектна по бърза.. и се мятат краката.. той на тракийска ръченица играе шопска.., но това е до незнание.. Примерно, ако е бил танцьор някъде и има набор от танци, които е играл той лесно може на дадена мелодия да играе от друга фолклорна област.., но това е или поради незнание и некомпетентност, или от чист мързел и да си казва: те какво ли разбират.. важното е да се радват.
Да не забравяме факта, че това са любители, непрофесионалисти, от които не можеш да изискваш нещо повече.. Като имаш хора, които нямат елементарно чувство за такт.. като му покажеш нещо по сложно не става.. трябва да е угодно на всички..
Другия елемент, е че дадения хореограф може да е печалбар.., но и другата гледна точка.., че хората (непрофесионалистите и незапознатите, а просто любителите) искат да се научат на елементарните народни хора, за да като отидат на някой банкет с колеги, приятели.. да могат да играят..
Сега това, че има и печалбари е отделно.., но не всички са такива.. Както има кадърни така има и некадърни..
Относно онзи кючек какво да ти кажа.. По добре да се учи на хоро.. от колкото да се играе като се хвърлят гюбеци, не мислиш ли, че е по красиво?
Музиката, която е всепозната дето се пуска.. е или защото народа това иска.. (защото навсякъде се пуска и да могат да го ираят) или от незнание и невежество.., аз лично съм пускал автентични парчета или парчета с оркестър (несватбарски) и някои неща не са се възприемали.. , но това е защото масата любителите неразбират и не им прави кеф.. И за това повече се пуска комерса, за да има интерес. А то нали знаеш капка по капка.. човек търси.. след време може да стане по сериозно и хората да търсят и понепознати мелодии и да им се радват..

Общо взето това е моето мнение.. и като цяло както казах адмирирам всички клубове.. къде с кадърни къде с некадърни хореографи

Тайрих, мълчанието не винаги е знак на съгласие
Аз отдавна си мисля по въпроса и все се разкъсвам между някакво снизхождение, умиление (ето възражда се, много ходят да играят, може би пък и ще се запалят и за по ценните неща) и разочарование и страх, че връзката между поколенията се е прекъснала, че липсва една цяла бранка от редицата и че младите никога няма да могат да играят така както дядовците и бабите си, по простата причина, че не са се учили от тях. Защото това, което съм виждала от групи (също така не професионални!) на Копривщица, не съм го видяла в нито един клуб. И все се питам: Трябвали да се задоволяваме или примиряваме с това малкото, което имаме, без да се стремим да го развием.
Че всички тези клубове по народни танци са също част от нашата социална действителност, и като такава не могат да се различават от нея, ми е напълно ясно, но това не означава, че трябва да ми харесва.
Виж за автентичността на хората още преди казах, че разнообразието на фигури, вариации, импровизации и т.н. е част от тази автентичност, но и там за мен си има граници. Не мога да разбера защо някои хореографи си мислят, че могат да измислят за дни нещо по-хубаво, от това, което народът е създавал и изчиствал с години. (Но това отново е въпрос на професионализъм и кадърност на хореографа) За професионалните състави изобщо не говоря, защото те създават художествени произведение за сцена, там автентичността е друго понятие, в друго измерение.
Това, което ме притеснява е също, че в стремежа си да създават нови модерни неща, се загубват и забравят голяма част от старите хора, и отново стигаме до едно уеднаквяване и при народните танци ( за което говорихме и при народното ппеене). Стари хора като Омер ага, раковата, лявата, заешката, ярешката, калайджийско, бъчванка, Чамче, деволиче... са на изчезване.

За онзи кючек: Първо не е кючек, ако си беше истински кючек, бих предпочела да си се играе като кючек, ама както си го играят турците. ( това също е един много красив танц).
Второ: ако исках такава музика, щях да отдида на дискотека, чалготека или там както му се казва, а не на народни танци.

В обобщение: много е хубаво, че ги има всички тези клубове, този голям интерес, но все пак не бива да принижаваме критериите си чак толкова много.

Абе за всеки влак си има пътници.. Като искаш автентични хора.. отиди в някой автентичен ансамбъл или някой ансамбъл..
Тези клубове са социални клубове.. Да се съберат хората.. да се повеселят, да пият по една бира после.. Повечето изобщо не се интересуват от фолклор.. хореографа какво да направи!
Има си специални места където се изучават по задълбочено..

Пък онзи кючек си е кючек.. ама цигански

Здрасти,
направо на въпроса, една от задачите на преподавателите, понеже така или иначе се самоиздържат, е да печелят пари. Независимо дали и доколко им се иска това ги принуждава да се съобразяват с масовия вкус.
Аз по скоро смятам, че действа принципа на махалото - от крайна незаинтересуваност преди 5 години, сега е в другата крайност, което означава че скоро ще се намери някакво равновесно положение. Аз лично съм съгласен почти изцяло с мнението на Laliza, но в крайна сметка хор`ата не са за зала истинската им сила е на съборите, може би единственото място, където може да се играе на истинска жива музика и с размах, достоен за хоро.
Харесва ли или не ни харесва нещата се променят и няма как да са същите, това че звуко- и видеозаписа ни направиха лошата услуга да съхранят случайно подбрани откъслеци от началото на миналия век и ни накара да си мислим, че трябва да замразим музиката , танца и другите изкуства както са били тогава. Тезата ми е че записването и фолклора са несъвместими. Дори по определение - фолклора е устна традиция. Никой не може да каже как са били преди началото на записването, може би точно както ги играем сега. От друга страна забравянето е естествена функция на мозъка и на кръговрата в природата, това ни позволява да измисляме неща, вече измисляни и да не стигаме до фазата, където "всичко е измислено"
На мен народните танци ми дадоха ужасно много, макар че наистина нещата не са така, както бяха в началото и сега ми се иска нещо по-истинско. Не се наемам да съдя , щом има хора на които им харесва нещо, стига да не пречат на другите, значи имат право да го правят.

1-во Радвам се, че Милен отново се включи
2-ро.. по темата.. относно записването на музиката и танците.. Няма нищо лошо.. то като ше е така и симфонийте на Бетовен, Моцарт и сие.. не е трябвало да бъдат записвани.. , а да си импровизират класиците.. макарче.. на запад импровизацията не им е присъща.. като изключвам Джаз-а.
Нашият фолклор се развива.. било то към лошо или по добро.., но най - големият съдник това е времето. Има един танц на Тодор Бекирски "Картини от старият Пловдив". Еми като се гледа дори и на видео касета.. просто получаваш такъв душевен оргазъм, че.. Все пак и трявба да сме в крак с времето, едно време е нямало как да се записва.. Може би и тези записи изядоха хляба на музикантите, макар че в нормалните страни където си се плаща музикантите не са принудени да си намират други професии.. Докато тук знаете каква е хавата.
А фолклора като цяло до 90-те години в един момент е втръснал.. в онзи му вид. С многото ансамбли.. многото концерти, паради и прочие. Когато едно нещо се върти, върти и втръсва.. Има нужда да престои улегне.. и истински стойностното си стои и ни чака.. Усеща се едно възраждане, търсене.. Дано нещо се направи

Аз също играя в такъв клуб от три години. Мисля си, че без екзерсис не може, защото репетициите (нашите поне) са доста интензивни и натоварващи, а и така се усъвършенстват характерни движения от танците. Купона си го правят хората, няма кой друг. Пък и както се спомена вече, на кръчмички става весело, а като се съберат няколко клуба става и надиграване Няма спор, че общуването и разтоварването са на първо място. Ако се заформи добра и многобройна компания (както при нас), постоянно се организират посещения на театри, концерти, морета, планини. Пък и човек е сигурен в компанията и знае, че няма да го зарежат в кофти положение. Забелязала съм, че там се събират хора на най-различна възраст (от ученици до пенсионери) и с най-различни професии. Честно казано, не се сещам за друго място, където толкова различни хора да си общуват и да успяват да намерят общ език. Преди репетиция може и да съм си мислела за неприятни неща, но след буйното разтропкване си мисля: "Че аз луда ли съм да се впрягам от такива глупости, ихуу!" Просто човек няма нужда от психотерапия, репетицията изчиства съзнанието от лошото като гъба черна (вече бяла) дъска Все си мисля, че прадедите ни затова толкова са обичали всякакви веселби - за да си подсладят и олекотят живота

Иначе да - младежи, дето са се кълнели в чалгата, се очовечват лека-полека покрай нас.

Всъщност, струва ми се, че в клубовете се учат автентичните движения на хората. Музиката е друга бира. Вече по-напредналите (на ниво ансамбъл) изучават танци. Абе така гражданята имат някакъв допир с фолклора

Малко се отклоних от фолклорната насоченост, но понеже питаш, ти изброих някои решаващи според мен нефолклорни фактори

здравейте!
аз също имам някакви наблюдения по темата...
за съжаление наистина комерсиалната страна е много важна (говорим и за музиката която се пуска и за продаваемост на танците итн)
но един добър ръководител на такъв клуб трябва да съумее между "Лиляно моме" "Бяла роза" " Сънувала търновска царица" и други... (които на мен изобщо не ми допадат, комерс, кво да правиш, харесват се ...) да вкара и някое автентично хоро на тъпан и гайда, зурна или само на песен...тоест както преди са се играели хората... няма нищо лошо да стане, да чуят хората как се е играло преди, как е сега, да се образоват малко...
не съм съгласен, че тези клубове трябва да са за забавление и гимнастика само... това е един вид фолклорно УЧИЛИЩЕ... не кръчма...
хората трябва малко от малко да се образоват за автентичния фолклор, ТОЙ Е НАШЕТО БОГАТСТВО!
а и по тоя начин наистина ръководителите ще се чувстват не само като аниматори, а и като хора, които наистина пазят и предават фолклора