bgfolklore.bulboard.com

КОГА, КАК И ЗАЩО СЕ ПРАВИ КУРБАН / ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ/

„ Думата „ курбан” / от турски/ е останала да назовава кръвната жертва, жертвоприношението на жертвено животно и съпътстващата ги обредна трапеза, характерни за цялото българско землище от прастари времена, та и до днес. В традиционната народна обредна практика курбан се коли на верски празници с етническа окраска – Гергьовден, Великден, на събори , на семейни тържества, във връзка с изпълнение на желание, за което е необходима свръхестесвена помощ от светец покровител , задължително при погребални обичаи. Курбан се прави и след преживяно голяма премеждие, при което е бил застрашен животът на човека , но той е оцелял. Такъв курбан се прави до края на живота на човека , всяка година в деня на премеждието.
Жертва всякога е голямо животно: овен, овца, агне, шиле , теле. Когато се пости, курбанът е риба с люспи, най – често шаран. Животното, птицата , рибата трябва да бъдат живи и да се заколят, та да потече кръв. Иначе курбанът не се зачита / според старата вяра /. Прието е жертвеното животно да се пече цяло , но по-големите животни –телето, овенът, овцата - обикновено се насичат на късове и се готвят. Гозбите , които могат да се приготвят за тоя ден, са : ориз, булгур, зеле, картофи, сарми, фасул, грах, леща – с месо или без / по време на пости /. Според старите вярвания месото не бивало да се вари на чорба и на трапезата чорба не се кади, но днес мнозина поднасят и курбан чорба.
Месят се и обреден хляб с шарки / без шарки хляб не е обреден и не се кади/. На курбан обикновено се приготвя и „ коливо”/ варено жито/.
Трапезата трябва да се прекади от свещеник или, в краен случай, от най-стария човек в семейството. Най-често курбаните се правят в деня на някой християнски светец или на голям народен празник. Обичайно са в дома на даващият „ жертва”, но могат да бъдат и в манастир, църковен двор, на поляна, а при погребение и на гробището.
Има два варианта на курбана за здраве.
В първия случай се взима едно агне – живо, и се дарява на църквата. Там от него се прави курбан –чорба, която се раздава за здраве. Това може да се види на Гергьовден или Богородица в църковни и манастирски дворове.От тези казани всеки може да си вземе и хапне за здраве.
Във втория случай отново се взима живо агне и се коли в дома на семейството което е нарекло курбан. Готви се , или печено или на курбан –чорба и се събират всички поканени.”
В – к. „ Над 55”
Към всичко това искам да добавя нещо и аз.
Да се коли курбан, е много – много стара традиция при българите. Според българският календар / най- стария и най – точния в света/, всеки месец е бил наречен на дадено животно. Свиня, петел, агне , кокошка , овца, овен, теле ,бик, риба. Имало е определен ден, на който се е колело животното. Много лесно се е помнело. Първият ден от първият месец, вторият ден от втория , и т. н.
Тази традиция се е пренесла и приела от православната църква. / Просто не е могло да се премахне ей-така! По-лесно е било , да се приобщи един вековен обичай към новата монотеистична религия./ Затова все още се тачат старите обичай да се коли свинята по Коледа. Този ден съвпада приблизително/ може би, напълно/ с първият ден от първият месец на прабългарите. Коленето на петел ,на втори февруари съвпада и е обгърнат от легендата за спасението на децата от кръвният данък. Но според мен, корените му са доста назад във времето. Агнето на Гергьовден, също е жертва. Пиле се коли на Петровден. На Богородица се коли овца .На Петковден се коли теле / бик/. На Никулден се приготвя жертвен шаран....
Не мога да си спомня всичко което прочетох във статията на сп.” Отечество”... Но това никога няма да забравя.... Че сме народ с корени в началото на човечеството!
Обикновено, във всяко населено място е имало едно място с по –о собена функция. Там е било „ свято” място. На него са се извършвали жертвоприношенията. Такива места има запазени като археологически находки. На места обаче, името на дадена местност , дава доказателство, че обредите са се извършвали и извършват винаги на едно и също място в продължение на векове. Това са сакрални места. Най – вероятно може би, са съсредоточни енергийни точки. / От съвременна гледна точка/.
В моето родно село Габарево, Казанлъшко, има местност в поречието на р. Тунджа. Нарича се, „ Светото кладенче”. Там са се правили и още се правят селските курбани.Традицията беше изместена през предишните времена. Даже и свещенника беше забравен... Но габаревци сме „ терсене” габърови чепати дървета! Младите хора намерили начин и върнали традицията там, където и е мястото.... С Дядо Поп начело!
Когато се прави курбан за здраве, е добре да се извърши освещаване от свещенник на жертвата. Така, се изказва благодарност към светеца, който смятаме за покровителствал ни при щастливото избавление.
Послепис: Всичко това, сигурно се оценява от атеистите като „ врели-некипели”.
Не е необходимо да си силно религиозно ,сляпо вярващ, за да разбереш, къде и какво е искал да каже народа с това жертвоприношение. Той е измолвал от висшите и непознати за него сили мир, благоденствие за бъдното. Той е гадаел какво бъдеще го чака... Той е настройвал психиката си, вътрешният си мир за добруване!Когато човек е в мир със самият себе си, е в мир с целия свят! Българинът е миролюбив!