bgfolklore.bulboard.com

Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др.
Източно-тракийските хора са с характерно движения “трополи”, което се изпълнява само от мъже. Те са специфични със своята плавност и тържественост и са обикновено в размер 2/4, 5/8, 7/8 и 9/8.

Популярни хора в този район са “Трите пъти” – 2/4 и “Касъмска ръченица” в 2/4 наречена още “Джидовската”.
Към този регион спада и Странджанският край, който има свое типично звукоизвличане в пеенето и особено в танцовия фолклор. Районът на Странджа планина започва южно от Бургаския залив, простира се между Черно море и Дервентските възвишения и достига до турското село Странджа. Станджанските хора заемат особено място сред източно-тракийските танци, както по своята специфика, така и по стил. Много от тези хора имат обреден характер – нестинарските игри представляват мистичен танц върху огън; такива са и великденската ръченица, карнавалните игри – кукерите и др. За цяла Странджа е характерна и оригиналната, емоционална младежка пролетна забава “Филек”. За нея са характерни ситните стъпки в дясно, подтичването и други черти, които откриваме и в моминските пролетни игри, изпълнявани в цяла Тракия и Добруджа.
Странджанските хора са общи. Солово се изпълняват само при надиграването в ръченица. Срещат се хора в полукръг и в права редица. Те се съпровождат с песен, а в последно време и с народни инструменти- гайда, кавал, тъпан и др.
Странджанските хора се играят леко, като в тях взема участие цялото тяло. Най-разпространени танци и игри тук са: “Чапраз” – в 2/4, “Ярешката”, “Буенец” – 2/4, “Леката” и “Пеперуда” в 9/16 и др. В Средна Странджа – село Българи и до днес се срещат нестинарски игри – игра върху огън, както и кукерски игри.
Тракийската фолклорна област заема областта на юг от Стара планина,до черноморското крайбрежие, до Мрамарно море,Егейско море,до горното течение на Марица.Тук се включват Странджа планина и значителна част от Средна гора. Теренът дори и в по-планинските части позволява предимно земеделски поминък, и то зърнопроизводителен.В областта на тракийската група се ражда прочутата в миналото “загария” пшеница.В някои места на този се произвежда и оризът-в Пазарджишко,Пловдивско,Чирпанско.

Струва ми се че си допуснал някои грешки. Някога бях танцьор и съм играл "Джиновската" но това не е ръченица.Село Странджа не е турско а българско от 100 години. Знам това тъй като тъщата ми е оттам.

Инфото не съм го писал аз, така че нямам претенции за достоверност. Така, че ще го поправя.

Отдавна не бях писал, и извинявай, че започвам с критика, но след като не си съчинявал ти текста е редно да посочиш откъде е
(така както картинките във форума са с огромни надписи)

ПП. пък и точно Джиновското да объркаш

Материала ми попадна от 1 уордовски фаел, така че незнам от къде е. Относно критиката: трябва да има критика! , че за това сме на това дередже

Ето го целия файл (както знаете от сайта на СОУ-Брезово)

Равна и необятна е тракийската низина. Тя се огражда от Стара планина, Пирин, Родопите и стига чак до бреговете на Черно море. Към тази област, от Пазарджик на изток, влизат и много селища от източните склонове на Родопите. Може да се каже, че Тракия е основната фолклорна област в България. По тези земи се е зародила и най-древната култура на Балканския полуостров сътворена от първите й заселници – траките, и тя е един от първите и най-чисти извори, от които се захранват традициите на елинизма. Доказателство за този факт откриваме в много от разкритите етнографски паметници по нашите земи като Казанлъшката гробница, тракийското златно находище и много други известни на световната културна общественост.
Красива и изразителна е народната музика на Тракия, богат и разнообразен е музикалният й фолклор, спокойствие и красота звучат в нейните народни песни, в мелодиите на медните й кавали. В тази област се включва и една интересна в много отношения подобласт – Странджанския край.
Тракийският песенен стил е залял огромна част и от Северна България, където тракийците са се преселвали твърде често, особено след Освобождението през 1878г.
За тракийската област е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни. Жените пеят открито, силно, естествено, но в доста тесен тонов обем. Отделна певица има обем не повече от 10-11 тона (децима, ундецима) и стига до ре1 (d1). В ниският регистър има сравнително по-широк диапазон – до, ре, ми на малка октава (d, е).
Пеят предимно жените с доста богат репертоар от обредни до епични песни. Типичен на пеене е антифонното пеене (с отпяване), което се среща във всички жанрове. Този начин на пеене сега се среща предимно в коледарските, жетварските и хороводните песни. Строежа на мелодията е близък до този на останалите фолклорни области – с постепенно движение (с изключение на коледарските). Тоновият обем е тесен – кварта, квинта с преобладаващ минорен или фригийски тетрахорд, типичен за обредните, хороводните и жетварските народни песни. В по-широк тонов обем са трапезните и седенкарските песни, които в своето мелодическо развитие и разнообразие достигат до октава и нона (8, 9), а и до по-широк обем. З бавните тракийски песни е характерен двуладовият мелодиен строеж, при който първата мелодийна редица е в един лад, а втората – в друг.
Тракийската народна песен е бедна откъм неравноделни размери. В районите със запазени традиции, местни песенни образци се срещат в 2 типа песни – в 2/4 размер (хороводни и обредни) и бавни без размер (безмензурни) песни на трапеза и седянка. Много от втория тип песни – безмензурните – се превръщат в шедьоври на българския песенен фолклор с изящната си лирика, надиплена и богато орнаментирана мелодика и нежно-матова звучност. В отделни райони на Тракийската фолклорна област наред с хороводните песни в 2/4 размер се явяват ръченицата (в 7/8 – І вид женски), както и песни в ритъма на пайдушкото хоро (5/8, 5/16). Този факт доказва дълбоките пластове, от които е разцъфтяла тракийската песен, като наследница на първичния, старинен тракийски стил. Изключение от горепосочените видове песни в равноделен размер правят коледарските песни и хороводни мелодии, които са в най-различни неравноделни размери.

В Тракия коледарския обичай е най-широко застъпен и песните, свързани с него са изключително поетични, разнообразни по тематика, строеж и мелодия. Тук коледарската песен е енергична, бодра, жизнерадостна с отривиста мелодика, винаги в темпо “giusto”, с чести низходящи и възходящи скокове на кварти или квинти. Тракийската фолклорна област е изключително разнообразна в жанрово отношение – тук се срещат и много характерни песни, свързани с пролетните обичаи. Особено се отделя лиричния цикъл песни на “филек”, между които се срещат редкия размер 8/8. Едни от най-разпространените пролетни народни песни са лазарските, които в някои райони се наричат “на пеперуда”. Танците на тракийците са весели и жизнерадостни. В отделни райони на тази обширна област се срещат типични за друг регион танци, като резултат на влияния от съседните на нея фолклорни области. Например в западнотракийските хора влияние оказват шопските и пириските танци, от типа на “кривите “ хора в размер 11/16. По-известни са “Главанишката” копаница и “Ветренската” копаница. Под влиянието на пиринските танци тук се срещат “Изтърси калци”, “Куцата” и др. Източно-тракийските хора са с характерно движения “трополи”, което се изпълнява само от мъже. Те са специфични със своята плавност и тържественост и са обикновено в размер 2/4, 5/8, 7/8 и 9/8.

1. Дунаве Дунаве
2. Я не вей ветре
3. Михайловско хоро
4. Надхвърляли се ерген и вдовец
5. Пейте ми пейте пиленца
6. Пила е Бойка снощна вода
7. Провикна се мома Яна
8. Раболяла се е хубава Яна
9. Стойчо седна на дюкяна
10. Габровеца