bgfolklore.bulboard.com

Добруджанските танци имат свой стил, който се отличава с настроение, свободно от скованост тяло, участие в играта и на ръчете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло. Добруджанските хора са затворени, в полукръг или права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. Най-разпространени са смесените хора и по-рядко мъжките. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец” в 2/4, “Пайдушко” в 5/8, а в размер 5/8 се играят “Ръченик”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др. Много интересни танци са “Изхвърли кондак” в 9/16 и “Черкезката” и “Трънката” в 13/16.
Добруджанските танци се отличават с настроение, свободно от скованост тяло, с участие в играта на ръцете и раменете. Играе се в умерено темпо, с прикляквания, леко наведено назад тяло.
Добруджанските игри на хора са затворени, в полукръг или в права ръченица. Мъжете играят в права редица, а когато хората са смесени те са в кръг или полукръг. Добруджанецът обича да играе и “по сами” – солово, например “ръченикът” се изпълнява групово, но като че ли от отделни солисти. По известни хора са “Сборения”, “Ръка”, “Данец, “Буенец”, “Пайдушко”, “Сей, сей боб”, “Бръсни цървул” и др

Необятна и плодородна добруджанска земя обработваща се с голяма любов от добруджанци,възнаграждаваща трудът му със своите плодове.Щедрата природа и здравият климат са се отразили и върху характера на добруджанеца.Той е спокоен движи се със сигурна и с гордо изправено тяло.Той е весел по нрав,с волна и широка добруджанска душа, силно привързана към семейството и земята си, което личи, както от песните така и в танцовото му творчество/ ”Ръченик”, ”Сборенка”, Сей, сей, боб” и други. Постоянна борба с природните стихии и със земята го е направила жилав,сръчен и безстрашен и с много практичен разум.Необятната шир му е дала волност,но и дисциплинираност,което проличава в почти всичките му танци”Ръченик” и други.Като всеки българин и той е много здрав и издръжлив както в работата,така и на хорото.Той е много учтив и гостоприемен,като не прави разлика между познати и непознати.Винаги е спретнат и чист, особено когато отива на гости или на хорото.
В Добруджа хорото живее и днес.Няма домашна или обществена забава,където да не се играят емоционалните добруджански хора.От имената на някои хора, танци и игри, а също и от състава на танцовите движения личи връзката на днешният добруджански фолклор с фолклора на Тракия и Коленско”Буенец”/в Добруджа „Данец” „Тройна ръченица” „Карнобашката”/Котленско „Зълвенска”/, „Как се чука сол пипер”, „Заешката” „иди ми мамо поискай” „Кукленката” и други. Местното население/кореняците/ е запазило и до днес своите хора,които са много популярни не само в Добруджа, но и в почти всички краища на нашата страна:сборенка,Ръченик,Ръка а и в последно време добиват популярност Сей ,сей боб/Заруй боб-Ритни боб/”Опас” и други.
Всички хора се изпълняват в характерния добруджански стил,наситен с много настроение,с много напрежение,за което допринасят свободното от скованост тяло,раздвижените с мярка ръце и рамене.Хората се играят в умерено темпо, като играещите са в приклекнало положение с наведен малко назад корпус/от кръста назад/.В началото те започват бавно, постепенно забързват в умерено темпо,за да се върнат пак в първоначалното темпо,после пак забързват, забавяне и т.н.
Когато засвирят музикантите,най-напред започват хорото известни хороигралци, а след тях се залавят всички желаещи да играят, кой до когото поиска.В средата на хорото са музикантите,които се предвижват в обратната посока на хорото.Хората в Добруджа се предвижват предимно в дясно,обратно на часовниковата стрелка.Когато на хорото са се заловили много игралци и зрителите започват да им пречат,някои скъсва хорото,заобикаля зрителите,хваща се на другия край на хорото и така възрастните/които са обикновени зрители/остават на хорото,като се обръщат с лице към играещите.По този начин се образуват два кръга-на играещите и на зрителите,като последните имат възможност да наблюдават всеки играещ,защото при предвижването всеки минава покрай тях.Заедно с възрастните в центъра на хорото излизат и децата,които остават във вътрешният кръг и необезпокоявани от никого,или се гонят, или правят свое хоро.
Щом музикантите спират до група игралци,те заситняват, а големите майстори изпълняват по-сложни танцови комбинации.Всички останали играят съвсем спокойно,докато музикантите спрат до друга група,която заситнява, а другите заиграват спокойно и т.н.
Начините за залавяне на хората не са много разнообразни.Тук са познати следните хватове/-„Леса на пояс”-„За пояс”,”за длани”,като ръцете са свободно пуснати надолу и се полюляват напред и назад през време на играта,”За длани със свити лакти”,като ръцете пружинират на всяко време от такта,”Предна леса”/Плетеница/
Някой от изброените хватове са дали наименования на хората „Опас”/хват на леса „За опас”/”Ръка”-/хват заръце/.
Най-известните форми на танците в Добруджа са кръговата-затворено хоро,полукръг и правата редица.В права редица се играят предимно мъжките хора, а в кръг и полукръг-смесените хора.При затвореното хоро няма водач и опашкар, а при всички останали има.На челото и на опашката се залавят най-добрите хороигралци,чието изпълнение възхищава всички зрители.
Както споменахме по-горе, хората в Добруджа се предвижват предимно в дясно на кръга, обратно на часовниковата стрелка.Но има и хора,които се предвижват зигзагообразно.-„Данец”, а когато са права редица се предвижват напред и назад, и вляво на часовниковата стрелка.
Тук се срещат танци по само/разпръснати/ и те са доста по-популярни.Най-известният от тях е ръченик, който се отличава от танците на другите краища на нашата страна с това,че се изпълнява групово и все пак организирано,т.е всички играещи изпълняват едни и същи движения.Освен „Ръченик” в Добруджа се срещат и други танци и игри по сами/разпръснати/,но не са така популярни и не е изпълняват масово.-„Драгийка”,”Трънка”,”Заешката”,”Цвете мило”,”Куцата” и някои други по-малко известни.
Най-често срещаните се хора са смесени.По-малко са мъжките.Женските хора има съвсем малко-„Данец”.”Женска пандела”Може би има още и други, но не са още открити.
Най-характерни движения в Добруджанските танци са следните:Добруджанско набиване.Това движение се среща почти във всички добруджански танци.Изпълнява се като най-напред се стъпва с десният крак в коя и да е възможна посока,а другият набива до него или зад него по трета позиция.При набиването се при кляка малко,а тялото се обръща съответно в дясно или ляво.Кракът който набива, не се отделя веднага от земята, а се задържа,което го отличава от набиванията от други етнографски области.Това движение най-често е свързано с люш в ляво, надясно, или назад,като при люша раменете леко се раздвижват напред и назад.
Добруджанско причукване.Наименованието му е дадено от автора на тази статия,понеже се отличава от обикновеното причукване.В Добруджа то се отличава с малко особеност,характерна само за Добруджа,а именно:

ПРИЧУКВАНЕ ДОБРУДЖАНСКО
ПРИЧУКВАНЕ
„На раз стъпка с десния крак Последователно стъпване с десният
и левият крак/ход на място/
На”и” стъпка с левия крак Пауза
На”два”стъпка с десния крак Стъпка с десния крак
На”и”-пауза Пауза
И двете движения могат да започнат и с обратен крак и да продължават в обратна поредица.
От горе изложеното се вижда,че и в двете движения има три последователни стъпки/десен,ляв,десен/,но в Добруджанското причукване те се явяват синкопиращо/паузата на втората осимнка/ и при изпълнението му раменете се раздвижват напред и назад.
ХОД С ПОДСКОК

.Това движение се изпълнява в силно приклекнало положение с изправен корпус от мъжете, а от жените съвсем естествено и с много грация.Разликата при изпълнението му в другите райони,че подскокът се изпълнява с „плъзгане”.
Освен тези срещат се и други движения,комбинирани с изброените по-горе.Посочваме тези като най-характерните,защото се различават както по начина на изпълнение,така и по структурата си.Не посочваме други и не ги разглеждаме ,тъй като това не влиза в настоящата статия.
От проучванията които са направили/макар и доста бегли,информативни/хореографите
Несторов,Р.Кацарова,М.Петро,К.Дженев,М.Кутев,бригадата на методическият кабинет от Варна и пр.,виждаме, че хорото е жива традиция в Добруджа.През време на своите посещения в Добруджа горепосочените хореографи са записвали много хора в различни тактове.
ХОРА в 2/4 такт:”Сборенка”,”Ръка”,”Пандела”,”Цяла ръчка”,”Половин ръчка”,”Ръчка”,”Батай”,”Данец”-
„Бунец”,”Дюс”,”Тропанка”,”Куюджийката”,”Чергило”,”Опас”,”Мари бабо хаджийке”,” С юрган”,”Напред”,”Джоката”,”Талима” и много други.
ХОРА В 7/16-5/8 такта:-„Къса пайдушка”,”Пайдушка”,”Ючаяк”/три крачки/,”Дьортаяк”/”Четворно”,”Драгийка” и др.
ХОРА В 7/16-7/8 такт:”Ръченик”,”Сей,сей боб”,”Трайна ръченица”,”Карнобашката”,”Панделак”,”Бръсни цървул”,”Кукленката” и други.
ХОРА В 9/16-9/8 такт: с четвърто удължено време:-„Изхвърли кондак”,”Яръмкючек”-„Полукючек”/което не е нищо друго е обикновено дайчово хоро”/,”Сюрджейджа”,”Ляса” и други.
ХОРА В 13/16 такт:”Еленината”,”Трънката”-„Трънковата”,”Черкезата” и други.Някои от хората и игри те се играят в различни тактове,по движенията са едни и същи.Заешката в 2/4,5-16 и 9/16;Чергило-в 2/4 и 7/16 и други.Хора в 11/16 такт не са открити и записани от никого,като изключим пренесените в Добруджа от де мобилизираните войници хора.Същото се отнася и за хора в смесените тактове.
За да имаме по-ясна представа за изпълнението на Добруджанските хора ще се спрем само на най-популярните, като им направим съвсем кратък анализ-характеристика.
Опас-изпълнява се от мъже и жени,заловени кой до когото пожелае-смесено/шарено/.Тактов размер 2/4.Наименованието на хорото идва от начина на залавяне-„За опас”/ за пояс/То се играе в две части-бавно и бързо.В бавната част /изпълнението изпълнителите се предвижват по кръга,обратно на часовниковата стрелка.В тази част най-ярко личи връзката на хорото с Тракия-предвижването става с кръстосан ход в дясно/първи такт-ход вдясно,втори и трети такт-голям ход вдясно отпред/.Във втората част,която се играе на място и с предвижване напред и назад, ясно личи вече Добруджанския стил на изпълнение,изграден върху тракийски фолклор.Танцуващите играят с леко раздвижени рамене,с характерни почти за всички причуквания и плавни кръгови движения/характерни почти за всички добруджански танци/с десния и левия крак, който завършва отсечено или в лост на пета,или в нисък лос напред, или във вътрешна и външна свивка,”Опас” освен смесено се играе и само от мъже.Движенията са същите, но тук вече има и доста клякания,което е много характерно за добруджанските мъжки танци.
РЪКА-изпълнява се смесено от мъже и жени, заловени за ръце, които са пуснати свободно надолу без всякакво напрежение.Хорото се изпълнява в затворен кръг.Тактов р-р 2/4.През цялото време се играе в умерено темпо.Наименованието на хорото идва от начина на залавянето „за ръце”.През време на изпълнението ръцете се полюляват напред и назад без каквото и да е напрежение,кат,като напред се изнасят на височина на стомаха, а назад до естествена височина.При полюляването ръцете не се свиват в лактите,но при изпълнение на „Добруджанско набиване”вляво или вдясно те се свиват в лактите и се прибират близо до тялото, което се навежда малко от кръста в страни в обратна посока на набиващия крак.Другото характерно тук е ,че в даден момент мъжете се пускат от общото хоро, всички поставят ръцете на хълбоците и се предвижват с „Добруджанското набиване”, напред към центъра на кръга, след това изпълняват прибежка на место с вътрешна свивка, клякат и се връщат на изходните си места.В същото време жените играят на място, като наблюдават играта на мъжете.След завършването на мъжете всички отново се залавят и хорото продължава предвижването по кръга.
По начина на залавянето, полюляването на ръцете,влизането на мъжете във вътрешния кръг,клякането и връщането на изходните места хорото има много общо с тракийското”Трите пъти”/Сливенско,Ямболско и с.Крушовец,Бургаски окръг. СБОРЕНКА – названието си според някои /И.Несторов/ то носи от това, че е било любимо хоро на добруджанците, които най-често го изпълнявали по сборовете.Хорото се играе предимно от мъже,заловени в хват „Предна леса”.Това е едно от най-популярните Добруджански хора.Тактов р-р 2/4.Характерно тук е,че се играе в права редица и предвижването става напред и назад, по рядко по кръга, обратно на часовниковата стрелка.Когато хорото се предвижва напред и назад ,предвижването става с „Ход напред” и „Ход назад”,като се пружинира, а когато предвижването става по кръга-с „Кръстосан ход вдясно отпред като пак се пружинира.Много от движенията са еднакви с тези от „Ръката”,но като се има в предвид, че се изпълнява само от мъже, движенията се изпълняват с голямо майсторство,стигащо до виртуозност.Това важи особено за кляканията и различните попивания на тялото,придружени с леко разтърсване на раменете.Хорото се изпълнява с много настроение,което се придава на околните наблюдатели.Предвижването напред-назад или в дясно се използува за преход или отмора,за да се продължи с още по-голяма сила и с по-сложни танцови комбинации. „Сей,сей боб”-хорото е смесено.Играе се от мъже и жени,заловени в хват”Предна леса”.Тактов р-р 7/16 с 3 удължено време.От самото наименование на хорото личи, че в него е отразен земеделския труд.Едно от движението му напомня сеенето на боба.След като бобените зърна се поставят в браздата,те биват заривани с левия крак.Затова и хорото се нарича някъде и „Ритни боб”,”Заруи боб” или „Ритни буца”.В някои села то е познато и под наименованието „Бръсни цървул”.Хореографът Ив.Несторов,един от добрите познавачи на добруджанските танци при проучването и записването на хорото е стигнал до извода, че то носи наименованието си от движението стъпка с левият крак и дробенка с десния, провлачването на левия и десния крак при изпълнение на движението именно е помогнало да се обръснат цървулите.Знае се,че селяните си правят собственоръчно цървули от свинска или конска кожа,но с козината навън, а при провлачването на краката козината отпада от кожта,”Бръсни се”.Това движение има много общо и с движението на котленския „Буенок”,с тази разлика, че там вместо дробинка има последователно стъпване на пета и след това на цяло ходило.
РЪЧЕНИК-това е групов танц, в който танцуващите не се залавят в никакъв хват през цялото време на играта.Тактов р-р 7/16 с 3 удължено време.”Ръченик” не е по-малко известен от „Сборенка” и двата танца винаги си оспорват първенството по сила и въздействие.Те са гордост за добруджанското народно творчество.Характерно за ръченик са играта на ръцете и различните повивания на тялото, които са съчетани в една прекрасна хармония с движението на краката.Много от движенията в него напомнят земеделският труд на Добруджанеца и задоволството от богата реколта./Ръцете изнесени напред горе, се полюляват като житни класове, движенията им напомнят още за носенето на пълен чувал, завързването на снопи и пр./Но при обстойно и задълбочено тълкуване на танца освен движенията от земеделският труд наблюдаваме и движения,наситени с много мъжество, сила, ловкост,бойкост, увереност, които напомнят за някакъв старинен танц, боен.Кое е първичното в танца,ще може да се каже тогава,когато основно и задълбочено се проучи целият танц.Всички движения в танца се изпълняват с грациозно,сдържано кършене на тялото,даже и тогава, когато танцьорите играят на бедро на земята.Гледан отстрани в изпълнение на големи майстори учудва и възхищава не само чужденците,но и нас българите.
Всички танци в Добруджа се изпълняват по народен музикален съпровод,като се изключи „Данец”,който се изпълнява по песен.Затова дали в миналото някои от хората са се играели по песен,могат да се правят само предположения.Но като има предвид многобройните добруджански хороводни песни, може да се предполага, че някои от тях са се пеели при играенето на народни танци.
Както в цяла България, така и в Добруджа танцовите изречения не синхронизират с музикалните.При това положение се явява един периодичен синхрон,който именно отличава нашите танци от танците на другите народи.Тази постоянна гоненица между танц и музика придава една своеобразна красота на народния танц.

Добруджа е една от етнографските области на Б-я,намираща се на север от линията Русе , Разград, Провадия, Варна.Като се има предвид , че тя е тясно свързана с Дунавската равнина ,мъчно би могло да се определи точно нейната граница .Добруджа е предимно равнина с малко хълмове.В миналото тя е представлявала необработваема земя.Нивите са били са съвсем малко, но затова е имала обширнаи пасища.Гори е нямало, но е била обрасла с непроходими гъсталаци.
В края на 18 началото на 19 век населението на Добруджа се е преместило твърде много.То е представлявало един конгламерат от народностни групи, които и днес живеят там.Тук има българи от различни крайща на страната:от Търновско,Котленско, Варненско, Габровско, Дряновско, Севлиевско, Коларовградско, Прославско, Тракийци, малко шопи и македонци.В Добруджа живее и народно население -турци, татари, гагаузи, липовани, ромъни, цигани, немци и италианци.В някои райони се е запазило старото местно население (кореняци), наричано хърцои, “полянци”или “гребенци”.По числен привес имат тракйците.Интересно , е че с идването си преселниците не се заселват безразборно и не се месят, а всяка група се заселва в съответен район :В Балчишко, са се заселили котленци и одринци, в Толбухинско -старозагорци, сливенци, ямболци и лозенградци в Силистренско – разградци, коларовградци, и малко тракийци.В Тервелско, Дуловско и Тутраканско до освобождението са живели много турци , но след това те масово се изселват в Турция, а на тяхнио място се заселват разградци, преславци, и лозенградци.Този пъстър поток от преселници идва разбира се ,със своите нрави, обичаи, носии, фолклор и т. н.
Главният поминък на населениетоднес е земеделието.Произвеждат се предимно зърнени храни и именно затова Добруджа е известна като житиницата на България. Има благоприятни условия за риболов, особено в селищата, които са разположени край Черно Море, Дунав и Шабленското езеро.Застъпени са също така лозарството и животновъдството.
В миналото главен поминък на населението е било животновъдството.По безкрайната добруджанска шир свободно са пасели големи хо(е)ргелета полудиви коне.От животновъдството най-добре развито е било овчарството.Овчарите тогава са били преселници от Котленско, в Добруджа някога Й.Йовков хубаво описва миналото на този край:ппросторните полета, обрасли с бурен и трева, скитащи стада,овце, бели сюреци говеда и буйни табуни коне, самотни овчарски къщи, без села почти и без никакви градове – ето картината на Добруджа от онова време ...”Всчко това е дало отражение и върху архитектурата на типичната добруджанска къща – приземно жилище с обширен двор, стопански постройки, хамбари и други.
Поминъкът на населението е отразен както в пеенето , така и в танцовото творчество на Добруджанеца.Привързан здраво към земята той е пресъздал много моменти от земеделският труд в своите танци:”Сеи, сеи боб”/”Заруи боб” - Ритни боб”/. Както се вижда от названието на някои на някои движения , които придават моменти от заревото на боба, хорото е с трудова тематика.Същото се отнася и за най-известния добруджански танц “Ръченик”, в който са отразени много моменти от земедеският труд :ръцете изнесени напред нагоре , се полюляват като житни класове , в друг момент те имитират носенето на пълен чувал, връзването на снопи и други.
Поради численият превес тракийците обичаите на добруджанците са почти като на тракийците.Например коледуването е напълно еднакво с тракийското и по състава на групите и по изпълнявания песенен и текстов материал.Характерно е, че тук коледарските групи са придружени с кавали и гадулки, свирки коледарски ”Бусиец”, с който коледарите тържествено се представят при влизането в дома на съответният стопанин.Друг интересен коледен обичай, съпроводен с игри с брезята.В брезята се използва интересно животно с голяма дървена човка, която теглена с връвчица от опитни ръце, издава шумни звуци, който обаче са в унисон с музикалният съпровод.
Тази маска е позната в Добруджа под името “кал(п)ак” .
В селата където още е запазено лазаруването , ходенето от къща в къща става с “Буенец” - “Ланец”.Той се изпълнява с песен, а не с музикален съпровод.По начина на изпълнението и с единственото движение, по което се играе, този танц е почти такъв, какъвто е в Тракия (Котленско).В събота вечер преди сватбата и в понеделник след сватбата също се играе “Буенец ” - “Л(Р)анец”също се играе, но вече смесено от мъже и жени, които играят около огъня на двора под ритмични удари върху тенекия.Най-веселият и хубав момент е когато без да се пускат, играещите започват да прескачат огъня.
Необятната и плодородна добруджанска земя обработвана с голяма любов от добруджанци, възнаграждава трудът му със своите плодове.Щедрата природата и здравият климат са се отразили и върху характера на добруджанеца.Той е спокоен движи се със сигурна и с гордо изправено тяло.


Източник е сайта на СОУ-Брезово