bgfolklore.bulboard.com

Отварям тази тема,защото според мен,в песнопойката за робството трябва да са "мъченическите песни" на народа ни.Те са тъжни,пълни с геройството на народ-мъченик.Мъченик за вяра,народност,идентичност.Те са израз на онази сила,която притежава само един уникален народ като нашия,поставен на изпитанията,да е граница между две култури.Да е границата против инвазията на грубото насилие над същноста на човека.
Тук в тази песнопойка искам да съберем "гордите" песни на българина.Онази,която лети в космоса,онази,която разтриса чрез гласа на Недялка Керанова,онази,която струи от кадифения глас на Йовчо Караиванов,онази,която трепти над Родопите,извираща от сърцето на Чилингиров!
Тези песни ,за разлика от мъченишките,се пеят на трапеза,на хоро,те са с по-жив ритъм.Те са създадени ,за да държат самочувствието на българина високо.Да го будят за отпор .
Започвам песнопойката с песен на любимата ми странджанска певица Магда Пушкарова.Това е песен за един от плеядата НЕДОСТИЖИМИ българи-КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
Капитан Петку вуйвода,
той на тракийци думаше:
-Тракийци,верни комитке,
дюзгюл ли ми е четата?
Вестоносец съм проодил,
до Стамбул града голяма.
До руският каймакамин,
той да ми хабер прооди!
Утре кат мине от тука,
Керима бяла ханъмка,
със керван злато и сребро,
и петстотини сеймене,
ханъмката ше вардиме,
жива и здрава да мине.
Сейменьету,ше заградим,
ду йедин ше ги изловим.
Златуту ше хми земеме,
среброту и маламоту.
Жупане ше си купиме!
Саби пушки и ножове!
Низ Странжа-баир ше ходим,
Низ многовърха Родопа!
Низ равна земе Тракийска,
за Българску ше се бием!
http://4storing.com/yl1wk/6d5e3049613ef ... 6fafc.html
Това може да направи само истинският БЪЛГАРИН!Да победи със силата на благородството си!!!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=1&WorkID=8&Level=1

Хайдути
Баща и син

Я надуй, дядо, кавала,
след теб да викна - запея
песни юнашки, хайдушки,
песни за вехти войводи -
за Чавдар страшен хайдутин,
за Чавдар вехта войвода -
синът на Петка Страшника!
Да чуят моми и момци
по сборове и по седенки;
юнаци по планините,
и мъже в хладни механи:
какви е деца раждала,
раждала, ражда и сега
българска майка юнашка;
какви е момци хранила,
хранила, храни и днеска
нашата земя хубава!

Ах, че мен, дядо, додея
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея,
за тегло, дядо, сюрмашко,
и за свойте си кахъри,
кахъри, черни ядове!
Тъжно ми й, дядо, жално ми й,
ала засвири - не бой се, -
аз нося сърце юнашко,
глас имам меден загорски,
та‘ко ме никой не чуе,
песента ще се пронесе
по гори и по долища -
горите ще я поемат,
долища ще я повторят,
и тъгата ми ще мине,
тъгата, дядо, от сърце!
Пък който иска, та тегли -
тежко му нима ще кажа?
Юнакът тегло не търпи -
ала съм думал и думам:
Блазе му, който умее
за чест и воля да мъсти -
доброму добро да прави,
лошия с ножа по глава, -
пък ще си викна песента!

Кой не знай Чавдар войвода,
кой не е слушал за него?
Чорбаджия ли изедник,
или турските сердари?
Овчар ли по планината,
или пък клети сюрмаси!
Водил бе Чавдар дружина
тъкмо до двайсет години
и страшен беше хайдутин
за чорбаджии и турци;
ала за клети сюрмаси
крило бе Чавдар войвода!
Затуй му пее песента
на Странджа баир гората,
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав -
по румелийски полета...
Един бе Чавдар войвода -
един на баща и майка,
един на вярна дружина;
мъничък майка остави,
глупав от татка отдели,
без сестра, Чавдар, без братец,
ни нийде някой роднина -
един сал вуйка изедник
и деветмина дружина!...
Хлапак дванайсетгодишен,
овчар го даде майка му,
по чужди врата да ходи,
на чужд хляб да се научи;
но стоя Чавдар, що стоя -
стоял ми й от ден до пладня!
И какво да ми спечели?
Голям армаган на майка -
тез тежки думи отровни:
"Що ме си, майко, продала
на чуждо село аргатин:
овци и кози да паса,
да ми се смеят хората
и да ми думат в очите:
да имам баща войвода
над толкозмина дружина,
три кази да е наплашил,
да владей Стара планина,
а аз при вуйча да седя -
при тоз сюрмашки изедник!
копилето му да бавя;
час по час да ме нахоква,
че съм се и аз увълчил,
че човек няма да стана,
а ще да гния в тъмница,
и ще ми капнат месата
на Кара баир на кола!...
Проклет бил човек вуйка ми!
Проклет е, майко - казвам ти,
не ща при него да седя,
копилето му да бавя
и крастите да му завръщам.
Яли ги свраки и псета!
При татка искам да ида,
при татка в Стара планина;
татко ми да ме научи
на к’ъвто иска занаят."
Зави се майка, замая -
камък и падна на сърце;
гледа си в очи Чавдара,
във очи черни, големи,
глади му глава къдрава
и ръда клета, та плаче.
Чавдар я плахо изгледа,
и с сълзи и той на очи,
майка си бърже попита:
"Кажи ми, мале, що плачеш?
Да не са татка хванали,
хванали или убили,
та ти си, мале, остала
сирота, гладна и жъдна?"...
Прегърна майка Чавдара,
в очи го черни целуна,
въздъхна, та му продума:
"За тебе плача, Чавдаре,
за тебе, дете хубаво,
писано още шарено:
ти ми си, синко, едничък,
едничък още мъничък,
а лоши думи хортуваш; -
как ще те майка прежали,
да идеш, синко, с татка си,
хайдутин като ще станеш!
Татко ти й снощи доходял,
за тебе, синко, да пита -
много ме й съдил и хокал,
що съм те, синко, пратила
при вуйча ти, а не при него -
да види и той, че има
хубаво дете юначе;
далеч ли да го проводи,
на книга да се изучи,
или хайдутин направи,
по планината да ходи.
Триста й заръци заръчал,
в неделя да те проводя
на хайдушкото сборище...
Ще идеш, синко Чавдаре,
едничко чедо на майка!
Ще идеш утре при него;
ала те клетва заклинам,
ако ти й мила майка ти,
да плачеш, синко, да искаш,
с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."
Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище;
а майка ядна, жалостна,
дете си мило прегърна
и... пак заръда, заплака!...

Пчеличке, тук влизат голяма част от нашите народни песни. Ето две, които много обичам да слушам:

Песен за Лалуш войвода (пее Йовчо Караиванов)
http://4storing.com/a2q95/3c5e9ba54f147d772f9f0d7bb5d09cf8.html

Капитан (пее Захария Атанасова)
http://4storing.com/tgljp/f771d446dad5deb61bc628148c7a1286.html

Да Тони, тук наистина влизат много - много народни песни. Списъкът със сигурност е толкова дълъг, колкото дълги години са били създавани и пети тези песни. Паметта на предците ни е много по-добра от нашата,че ги е пазила и пяла при всеки сгоден случай.А къде са те сега? Къде са тези песни? Аз цяла зима съм се ровила из виртуалното пространство, да си открия нещичко за едно тържество, а открих приблизитерно само....20, и то пръснати из албуми, и къде ли не! Трябва да има някакъв национален празник,свързан с историческото ни минало,че да чуем някои от тях,и то почти едни и същи непрекъснато! Затова отворих темата. Този,който има запазената гордост,че е българин, и се гордее с историята на своя народ,да отвори форума,и да ги намери тук,всички заедно!
Ние не сме националисти. Ние сме българи! Нека да престанем да считаме обичта към родината за сквернословие! Нека да престанем да идолизираме чужди на нашето народностно съзнание ценности,пресъздавани чрез съмнителни по поведение и съдържание "песенни творения на пеперудки",
Моята идея има още една цел. Има записани много-много текстове на именно такива "горди" песни. Има ги и в сайтове. Ако има млади и способни певци, нека да открият из БАН , старите изпети музики,и възродят тези песни за нов живот!
Нека покажем на тези,които се стараят да ни обезличат като народ, че сме ЖИВИ!
Eто от мен още една песен на Радостина Канева :

РАСТНАЛО ДЪРВО ВИСОКО

Растнало дърво високо,
във това поле широко.
Клони клонило до небе,
сянка сторило през поле.
Под дърво седи Димитър.
Хаджи Димитър! От Сливен!
С дванайсетмина дружина,
с тринайсет коня хранени!
И още:двама златари,
и трима сербез терзии!
Терзии кроят и шият,
на конете им седлата!
Златари сечат и леят,
на юздите им зенгиите!
Че ще хайдути да идат,
из Сливянските балкани!

http://4storing.com/3uvmq/6809297782b770be30b717c71a03cdab.html

Истина е, че народната музика се измества целенасочено от медиите. Много тъжно ми стана например, когато новата директорка на радио "Христо Ботев" едва назначена побърза да затрие едночасовите предавания за народна музика. Сега гледам са възстановили нещо, но естествено не в пълния вариант.

Младите певци обикновено пеят банално известни песни в кръчмарски стил, разчитайки по този начин да си продадат албумите. С много малки изключения.

И аз не искам народната музика да се превърне в музеен експонат. Но е истина, че хората не познават песните. Често можеш да чуеш например, че "Бяла роза" е народна песен, или обратното - че "Заблеяло ми агънце" е чалга. Получава се в резултат на "криворазбраната цивилизация". Когато хората са напуснали селата и са се заселили в големите градове са познавали песните прекрасно. Но приемайки произхода си като нещо непрестижно не са ги предали на децата си. Тук се къса нишката. Като цяло не можеш да очакваш добри плодове от дърво без корен.

За да не разводняваме песнопойката:

Ходила ми е Бояна (пее Соня Кънчева, внучка на известната певица)
http://4storing.com/a2y45/9b3fd0981e1432f57dae4613aa57b933.html

Стоян хайдутин (пее Борис Машалов)
http://4storing.com/tgvdp/1b68807b17fa50fd8eefbe7f1a4714c7.html

Ето я и песента Ходила ми е Бояна в изпълнение на Соня Кънчева Старши!!

http://www.4shared.com/file/57603417/98 ... dila_.html

П.С. Ще я кача и в темата за Соня Кънчева.

Соня Кънчева - Ходила Ми Е Бояна http://www.vbox7.com/play:a09ce906