На 18 април ще се навършат 113 години от рождението на народната певица Гюрга Пинджурова!
- .JPG (18.22 ) Прегледано 237 пъти
Певицата, която изпя едни от най-популярните български народни песни.
Родена е през 1895 в гр.Трън. Починала на 10 ноември 1971 г.
Много интересен очерк за певицата са написали Елена Огнянова и Михаил Букурещлиев в книгата си "Популярни изпълнители на народна музика",изд.Народна просвета,1977 г.
Ето няколко откъса...
"... човек трябваше да я познава отблизо, за да може да има представа за нейните качества като личност и артист. Ония, които я знаеха и познаваха, които имаха удоволствието да я наричат топло и сърдечно [b]„мама Гуга", никога няма да забравят нейната усмивка, постоянно търсещия й и питащ поглед, готовността й да се притече на помощ всекиму, който има нужда. Нейният весел нрав предразполагаше към откровени разговори, нейната култура, интелигентност и емоционална нагласа я извисяваха над дребните и обикновени неща във всекидневието. С право може да се каже, че Гюрга Пннджурова дълги години беше любимка на стари и млади, на близки и далечни. Но пътят до тази всенародна любов не е бил лесен, не е осеян с цветя, радост и безгрижие, а е извървян с упорита работа, с борба, с постоянство.
Гюрга Пинджурова е родена в многодетното семейство на майстор-зидар. Славата на трънските майстори-зидари е вековна и се е поддържала като жива традиция от всяко идващо поколение.
Нямането и многодетството са били характерни особености на населението на този най-беден в страната ни град, който носи и най-непоетичното име —Трън. Един дол, пресечен от река Ерма, където годишната амплитуда на температурата се движи между минус 30 до плюс 40 градуса. И въпреки това този с непоетично име град е родно, свидно място за трънчани...
...Майката на Гюрга с право трябва да наречем майка-героиня. Тя била от тия упорити и издръжливи трънчанки, които никога не клюмват пред нещастието и немотията. Преде, плете, шие чуждо, ходи сама за дърва в гората, на воденица, прикътва още слабите си деца в единствената стая, възпитава ги в трудолюбие и постоянство.
Народните песни били единственото изобилие и утеха в осиротелия дом. Майката обичала да пее, докато работи; децата я слушали и помагали, каквото можели. Най-малката, Гюрга, не слизала от скута на майка си. Крачката й още несигурно стъпвали по пръстения под. Било кротко и тихо дете. Когато майката била на работа, бавели я по-големите деца, които отрано ставали самостоятелни.
Малката Гюрга подражавала във всичко на по-големите, но най-много попивала майчините си песни. Тя научила по-лесните от тях още преди да почне да срича букваря. Нейното още слабо детско гласче кара минувачите да се запират и любопитно да послушат. Другите деца неусетно й отстъпват първенството, тя им е любимка в игрите и вярна дружка. Когато била само на шест години, Гюрга пяла пред граничари. Веднъж седяла пред портичката на тяхната къщица и си пяла народни песни. Край нея минала група граничари. Запрели се, заслушали детето. Ръкопляскали й, но това не я смутило, продължила да си пее. Когато спряла, граничарите я наобиколили, помолили още да пее и тя пяла.
„Може да се каже, ,че това беше първият ми концерт" — ще сподели след години певицата.
Един от граничарите събрал от другарите си няколко гроша и ги подал на детето, виждайки бедните му дрешки. Ала малката певрца отсякла: „Песнете не су за пари. Оне не се купую. Знам си ги." И се измъкнала от кръга на граничарите, горда, че е пяла пред тях и че се е отказала от няколкото гроша...
...Гюрга Пинджурова запяла пред публиката, когато била в първи (сега пети) клас на прогимназията в деня на Кирил и Методий. Била 12-годишна, малко свитичка и страхлива, облечена в чиста басмена рокличка. Изпяла песента „Аз сираче съм". Пяла много прочувствено. Може би като сираче, раснало без баща, усетило отрано сиромашката неволя, Гуга да се е отъждествявала със сирачето от песента. Изпълнението й трогнало слушателите, от очите на всички бликнали сълзи. А Гюрга пеела с такова чувство на горест и безизходност, сякаш пеела не само за своята безрада сирашка съдба, но и за хиляди други български деца
— сираци, чиято орис била като нейната и като тая на детето, за което разказвала песента...
...Гюрга Пинджурова завършила блестящо прогимназията в Трън и пристигнала в София, за да подири по-добра съдба. Случайността я отвежда при най-личната вокална педагожка тогава и ненадмината изпълнителка на народни песни Христина Морфова, която ще изиграе важна роля в живота на бъдещата певица. Тъкмо при нея, в ранното лято на 1910 година, била настанена Гюрга Пинджурова, дошла да учи „занаят". Когато се връщала от работа, тя шетала в къщи, страхливо и тихо пристъпвала и подслушвала вокалните занимания на учениците на Морфова — гласовити девойки и момци. Гюрга трепвала от удоволствие, като слушала, сама тананикала и повтаряла упражненията, но никога не смеела да запее пред Христина Морфова. Така изтекли две години, докато отново се намесила случайността.
Веднъж, било вече края на лятото на 1912 година, Гюрга Пинджурова се върнала рано от работа. Знаела, че Морфова е в провинцията. Запретнала се да изчисти къщата и „пуснала" глас.
„Ама такъв глас—звънец. Дълго се бях притискала и не бях пяла с цяло гърло, срамувах се от Морфова — разказваше Гюрга в 1957 г, — Ама сега, като знаех, че съм сама, отпуснах се. Спомням си като днес, че пеех „Йован иде от оранье". Както съм се улисала в работа и си редя песента за Йован и бела Неда, „дето идва от копанье" не съм чула кога се е отворила вратата и кога е влязла Морфова. Като свърших, тя изръкопляска. Обърнах се стресната и замръзнах. А тя, като се засмяла, сякаш слънцето видях пред себе си. Тя ме прегърна, целуна ме, от очите й се стичаха сълзи. Нищо не можеше да ми каже. Като се успокои малко, пак ме прегърна и рече: "Ти ще влезеш в Музикалното училище. Сега, този сезон се открива. Такъв алт, такъв чуден алт, толкова е трудно да се намери такъв глас."И така Гюрга Пинджурова се записва през 1912 година в току-що откритото Музикално държавно училище...
...След дипломирането в София през 1916 — 17 учебна година, първият випуск на Държавното музикално училище, Христина Морфова отвежда Гюрга в Прага, където следва в Консерваторията курса по оперно изкуство. Завършва го с отличие за три вместо за пет години. Там учи при известния вокален педагог проф. Фукс, после отново при Морфова, която тъкмо по това време е примадона на Пражката опера.
Получила блестяща за времето си вокална и сценична подготовка, Гюрга Пинджурова се завръща в България. Започват вече първите стъпки в концертната певческа дейност...[/b]...
Нейни песни има тук: http://www.gaida.com -
