bgfolklore.bulboard.com

Девойко мари хубава,
сипни ми винце, да пийна, девойко.
Да пия, да се напия, девойко,
балното да си кажеме, девойко,
чийо е бално, по-множко, девойко!!

http://4storing.com/r4wzg/00dda34c5050f3bdfe53f479a9553de6.html

Едва ли има някой в България, който не е чувал тази песен и то в изпълнението на К. Дурев. Но освен тази песен в негово изпълнение не съм чувала други песни? Какво е станало с този родопски певец? Знаете ли нещо за него?

Единственото,което знам за този певец е, че е бил лекар в болницата в гр.Девин.Коридорите са ехтяли от мощния му глас.Всички пациенти са му се възхищавали.Но защо не са останали негови записи?

Ето биографията на големия изпълнител Костадин Дурев, чието изпълнение на "Девойко мари хубава" е толкова въздействащо и завладяващо. За този кристален родопски глас лично аз не знаех нищо и направих опит да намеря биографията на певеца. Позволявам си да изкажа специална благодарност от името всички съфорумци, радетели на родопската музика, както и личната си благодарност на моя приятел Илия Желев Стоянов от гр. Девин, който с изключително усърдие написа всички редове по-долу, след срещата му НА ЖИВО с великия Костадин Дурев в дома му.

Костадин Георгиев Дурев е роден на 20 октомври 1919 г. в с. Широка лъка.
До 1922 г. семейството му живее в с. Пашмакли (сега гр. Смолян), където баща му служи като офицер. Макар да няма военно образование го използват в армията като по - образован за времето си - завършил е 1 мъжка гимназия в Пловдив и след това ШЗО в София (кв. Княжево).
От 1922 до 1934 г. баща му е демобилизиран и изпратен в Дьовлен (сега гр. Девин) като началник на Телеграфо-пощенската станция. Тук младият Костадин Дурев завършва няколко отделения. По-късно родителите му се преместват в Доспат, където междувременно баща му е кмет.
След 7-ми клас Костадин Дурев постъпва в духовната семинария, където учат такива бъдещи светила като видния академик Евгени Матеев (икономист), Камен Калчев, Българския Патриарх - Максим, ген. Добри Джуров и др.
Тук, в семинарията, е първата му изява в радиото. Изпълнява по нареждане на учителя си по риторика една проповед, тогава го карат да изпее и една родопска песен. Всичко това се става през 1937 г. Предаването се излъчва от семинарската църква. Песента, зазвучала тогава е "На мене ли си, Русо, сордна и гневна".
Българският екзарх Стефан (който има голяма заслуга за спасяването на българските евреи през 2-рата световна война), който е брат на баба му, крои планове да го изпрати да учи богословие в КЕЙМБРИДЖ със стипендия осигурена от Кентърберийския епископ. Бил е дори записан, но поради заболяване от пиелонефрит не успява да замине.
Дурев завършва семинарията през 1938 г. След завършването й записва богословие и учи един семестър, после 2 семестър - славянска филология (изглежда, че е можело едновременно!?). Същевременно обаче се явява на приравнителни изпити в 1 Мъжка гимназия, защото със семинарско образование не можел да продължи да учи друго, освен богословие, военно училище и учителство.
След вземане на гимназиалната диплома записва медицина в София. През 1943 г. заболява от туберкулоза, а точно тогава са бомбардировките, които добре помни. Тогава лежи в болница.
През1944 г. завършва петте медицински курса. Скоро след това го изпращат на съкратен 45 дневен курс в ШЗО В София. Тук се запознава с Валери Петров - поетът, който също е на преподготовка по това време. Това е в началото на 1945 година - военно време. След това го пращат по военни болници в Пловдив, Габрово, Велинград и др. Всичко това явно му се води като редовна служба. Същевременно работи върху докторската си дисертация (така се наричала тогава дипломната работа на медиците). Само защитилите се наричали «доктори», а останалите – медицински лекари (впоследствие става унификацията).
След демобилизацията защитава дисертацията си и работи последователно в с. Смилец, Панагюрско. През 1947 г. по партийна линия го изтеглят в родното му село Широка лъка.
През 1951 г. завършва специализация в ИСУЛ по фтизиатрия, след което става началник на ТУБ-диспансера в Широка лъка. През 1959 г. болницата в Широка лъка е преместена в Девин и се слива девинската болница.
През 1952 г. от София идва в Широка лъка. В същото време Георги Бояджиев издирва изпълнители на родопски песни. Бай Жоро Бояджиев (както са наричали по народному редактора на «Народна музика» в Радиото) е бил придружаван от известния вече кавалджия - Цвятко Благоев. В същото време Костадин Дурев е бил зам. председател на селското читалище. Записват цели пет родопски песни на магнетофон, от които певеца си спомня следните 3:
1. Де се е чуло видяло
2. Я се покачи, Яно мари, на висок чардак
3. Черешка е цвет цветила
Песента "Девойко мари хубава" записва през 1955 година.
Тя веднага става мелодия на годината по Радиото. Записва я с оркестъра на Радио София, а не с гайда, защото гласът му е по-висок от този на гайдата.
Кристално чист, приятен, родопски глас. Явно е, че семинарската школовка (освен таланта) също си е казала думата.
Освен това е бил и много продуктивен. Записите му ставали от раз, докато другите изпълнители се вълнували, бъркали, връщали се...
Награждаван е със златни медали на събор в Копривщица, през 1963 г., на Агликина поляна.
Има издадена малка плоча с негова снимка в родопска носия:
"Накичилу съй"
"Димитрице млада булко"
"Бре Асане"

IV.2008 г., гр. Девин

Имам удоволствието първи да кажа голямо БЛАГОДАРЯ на frainetto за ценната информация за Костадин Дурев. Този певец, странно защо, до сега не е изследван и тези първи стъпки проправят път за повечи знания за него! Излючително интересна информация!

frainetto,

Едно огромно БЛАГОДАРЯ и от мен за ценната информация!
Задължени сме ти всички.