За мен Теодосий Спасов е един изключително добър музикант, и инструменталист, и импровизатор. Започнах да го слушам преди всичко заради допирните му точки с джаза в началото на 90те.
Като се имат предвид безкрайно многото му и различни проекти, мисля че би трябвало да го сложим по-скоро в графа „уърлд” или „етно” музикант. Така, както на международно ниво се нарича смесицата от местен фолклор с джаз, класика, ембиънт, поп... Ако въобще са възможни подобни класификации.
То няма как да не се свързва с фолклора ни, първо защото инструментът, на който свири е символ в народната ни музика. Отделно, не само че импровизира върху народни „стандарти”, ами и открива и популяризира доста по-малко известни песни и мотиви от народното ни творчество. Освен това и твори в жанра български фолклор.
Колкото до допирните точки с турската музика, аз лично не виждам нещо лошо. Турският фолклор, както и фолклорът на други страни от Балканите има много допирни точки с нашия. Въпросът според мен е как е направен крайният продукт и как и с каква цел е поднесен, а не дали има сръбско, арабско или еди какво си. Ако е комерсиален, посредствен или дори долнопробен, естествено, че би се харесал някому, но не и на повечето естети.
За мен Теодосий е народен музикант, който се изразява чрез по-нетипични за „чистия фолклор” средства. Нищо повече. Може би един „отворен за света народен певец”...Защото на едно определено ниво се губят границите между мое, твое, българско, чуждо, та нали музиката възпява преди всичко ЧОВЕШКИТЕ ценности.
От друга страна пък тези народни изпълнители, които са най-традиционалисти пеят и свирят така, сякаш са побрали целия свят в сърцата и душите си. И може би от тази гледна точка са къде-къде по-отворени към света...Откъдето и магията на народната музика.
Уф то стана сложно...
Хубава тема.